ПОВЕЛЍТЕЛКА

ПОВЕЛЍТЕЛКА ж. Книж. Жена повелител. Той всъщност бе научил почти всичко,.., но у него пламна желание да поизмъчи на свой ред повелителката си. "Щом ти не ми прочете писмото на майка си, и аз няма да ти кажа нищо." Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 180. Обр. Не е бивало да полетя нанейде и земята да не ме дръпне. .. Тая вечна повелителка изведнъж ме задърпа и завика с всичките си възможни ръце и гласове. Д. Дамянов, ПИЩ, 31.

Списък на думите по буква