ПОВЕЛЍТЕЛНО

ПОВЕЛЍТЕЛНО нареч. Книж. 1. Заповеднически. — На местата си ! Всеки при оръжието! — изкомандува пак повелително Бойчо. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 155. В името на закона ти си арестуван! — строго и повелително каза кмета. Т. Влайков, Съч. III, 124. Ала един едър мъж от комисията, с обла и корава глава,.., скокна от мястото си и повелително извика: — Стой! Елин Пелин, Съч. IV, 113. Изправил се той на барикадата — същи фантом. Вдигнал повелително ръка, непоколебим сред гърмежите, само сочи накъде. Ив. Кирилов, Ж, 37. Във второто си писмо от 1 ноември Каравелов настоява вече повелително да се обяви революция. Ив. Унджиев, ВЛ, 300.

2. Настойчиво, настоятелно, категорично. Батенберг прие адютанта си и веднага каза меко и повелително: — Говорете! В. Геновска СГ, 65. Навярно тя [красотата] напира от всички пори на кожата, изисква повелително да бъде забелязана, обичана. Бл. Димитрова, ПКС, 33. За да бъдем готови за всичко, което утрешния ден ще ни донесе и да посрещнем готови събитията, които бъдещето, та и дългът повелител‑

но ни налага, трябва да не губим време. Бълг. 1902, бр. 449. Освен малочисленността им, книгите са далеч още от да отговарят совершенно на многообразните нужди, които вече повелително ся налагат на читающата част от народа ни. СбПер. п I, 90.

Списък на думите по буква