ПОВЕЛЍТЕЛНОСТ

ПОВЕЛЍТЕЛНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от повелителен (в 1 – 4 знач.). Със строга повелителност той иска веднага да му се изплати целият борч. Т. Влайков, Пр. I, 106. Депешата носеше наистина отпечатък на необикновено сурова повелителност. С. Радев, ССБ II, 200. — Заповядайте, господин банкере! — повтори младежът с глас, в който молбата се преплиташе с желязната повелителност. Хр. Смирненски, Съч. III, 110. В изражението на физиономията му има такава наложителност, почти повелителност, щото и най-храбрият се стеснява да бъде откровен и неделикатен. Ив. Вазов, Съч. IX, 115.

Списък на думите по буква