ПОВЕЛЯ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОВЀЛЯ ж. Книж. 1. Заповед. От няколко дни Радомир боледуваше, но пряко сили дойде на съвета на заговорниците у Белота, за да приеме последните повели. М. Смилова, ДСВ, 153. Тия четиридесет души можеха да имат златни печати, със свои особени знакове. С тия печати се подпечатваха повелите им, тия знаци се горяха с нажежено желязо по коремите на добитъка им. А. Дончев, СВС, 138. Излезе повеля от общината,.. — Да не се изоставя полето! Тая година е нужен още повече хлеб и всекаква храна, било за люде, било за добитък. Д. Талев, ПК, 653. Изпълняваше повелите на Бога, а в душата си му беше чужд. А. Гуляшки, ЗВ, 50.
2. Обикн. неписано, духовно указание, насочване на постъпките или поведението на някого; предписание, напътствие. Но на много люде, види се, по̀ допадала новата вяра, която тайно свързва отроците, крепи ги в неволята и следовниците на еретика поп Богомил се намножили. Цели села вече живеели по негова повеля. М. Смилова, ДСВ, 41. Будевска обича и високо почита стария писател [Ст. Михайловски] и свой приятел. Внушението от думите на писателя е първа повеля да изгради образа си реалистично. Ст. Грудев, АБ, 112-113.
3. Възлагане, поръка да се извърши нещо; заръка. Вратата се затвори след него и Теодосий чу, как Лука здраво я залости навярно по повеля на стареца. Ст. Загорчинов, ДП, 56. По повеля на съпругата си той напусна преди две години Айтоско и сега е продавач на стари тухли и материали от разрушени постройки. Н. Каралиева, Н, 79. Ягодката помнеше какво ѝ каза бялото цветче — нежната ѝ майчица, преди да се отрони на земята. Ягодката искаше да изпълни майчината си повеля и чакаше хората. Л. Галина, Л, 110. Една от повелите на Бозвели в "Мати Болгария" е: "Славеноматерният език в совершенстве подновете!". В. Йосифов, Избр. тв. I, 37.
4. Условие, правило, изискване, чието спазване е задължително. Димитър Общи не се подчинява на повелите на устава и не изпълнява заповедта на водителя на освободителното движение. Ив. Унджиев, ВЛ, 272. Климент рядко цитира. Но според повелите на тогавашните литературни норми, той не може да борави с различни от богословеното знание представи. Н. Драгова, КО, 190. // Прен. Нравствен, емоционален или волеви потик, изискване. На сутринта станах, огледах внимателно шпагата си -..Нападнах стената. Шпагата се подчиняваше на всяка повеля на волята ми, на всяко движение на ръката ми. А. Дончев, ВР, 260. И така ще бъде в целия ми очерк — няма да вървя по хронологията на моето пътуване, а ще летя по повелята на сърцето си. Т. Генов, Избр. пр, 290. Поетът трябва да положи всички усилия, без да отстъпва пред повелите на своя граждански дълг, да остане при всички случаи верен на себе си. ЛФ, 1956, бр. 8, 2. ● Обр. По неумолимата повеля на случайността семействата на Милев и Гущеров заминаха с един влак за една станция. Н. Каралиева, Н, 58. Разбрал с инстинкта си на езичник простите, но неотразими повели на необходимостта,.., той прие кръщението на Христа и за себе си. А. Гуляшки, ЗВ, 51.