ПОВЕРЕНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОВЀРЕНИК, мн. ‑ци, м. Остар. 1. Лице, на което са поверили някакви тайни, съкровени мисли, чувства, планове; довереник. Тоя момък ,..,беше повереник на неговите чувства. Ив. Вазов, Съч. XXV, 71.

2. Доверено лице, на което се поверява изпълнението на нещо; довереник. В сие разстояние дойдоха от Цетина двоица дворски повереници с присторена жалба на княза, искащи от него .. да против княза действуват. БДН, 1857, 2. Повереникът на Княз Никола, Връбица, пристигна у Белград, дето прилично биде посрещнат. НБ, 1876, бр. 12, 48.

3. Юрид. Лице, специално упълномощено да представя някого пред съда и да действа от негово име; довереник, пълномощник. За детето, а може би най-вече за парите, които му са завещани, между близките роднини на покойните е възникнал съдебен спор,.. Като повереници на спорящите

страни излизат двама големи адвокати във Франция. К, 1927, бр. 115, 4. На всички офицери от военно-съдебното ведомство, каквито длъжности и да заемат, не се разрешава да се явяват като защитници, повереници и пр. пред военните съдилища. БД, 1909, бр. 12, 3. Всяко правоспособно лице може да ся явява в съдилището или само̀, или чрез свой повереник. Повереник може да бъде всякой, който е достигнал съвършеннолетие и е неопорочен по съд .., освен лица от съдебното ведомство. ВП, 1878, 18.

4. Лице, което е възложило, поверило на някого да го представя някъде, в нещо; доверител. Когато проводят сватя,.., то тая последната захваща да хвали своят поверенник, че той е смирен, като овчица,.. и пр. З. Стоянов, ЗБВ I, 42.