ПОВЕРИТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОВЕРЍТЕЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. 1. Който се пази в тайна, не подлежи на разгласяване; доверителен, таен, секретен. — Видите ли, господин Каравелов, ние назначихме господин Фарлей тайно, не публикувахме указа, защото мисията му бе поверителна — да изкупва акциите на русенско-варненската железница. В. Геновска, СГ, 97. Андрей му даде знак, че има да му казва нещо поверително. Ст. Даскалов, СЛ, 305. Адлер забави отговора си с изкуствена кашлица,.., сякаш искаше да съобщи нещо важно и поверително, което не трябваше да се каже високо. Д. Димов, Т, 518. // Който е свързан с някаква тайна, със секретност; секретен. Вероятно те [условията] не бяха от естество да повлияят на Стамболова, защото иначе Каравелов щеше да му ги съобщи въпреки техния поверителен характер. С. Радев, ССБ II, 150. Тоя салон беше определен за пушачите и за поверителни разговори. Д. Спространов, С, 283. — Дотолкова, доколкото Стоев работи на поверителен обект, след станалата диверсия нас ни интересува всичко. Й. Демирев и др. ОС, 60.
2. Който съдържа данни, споразумения, сведения, нареждания и др., пазени в строга тайна; таен, секретен. От директорския кабинет изчезнаха две папки с поверителни документи. Н. Каралиева, Н, 103. Те [кни‑
жата] съдържаха договорите и поверителната кореспонденция между "Никотиана" и немския папиросен концерн, излагащи разписки за подкупи на министри и служебни лица. Д. Димов, Т, 670. Дори държанката на Дечев,.., и тя дойде при нас. мислех да я изгоня, но тя ми показа къде са поверителните книжа на завода, за да ги запазим. Х. Русев, ПЗ, 326. Разсилният на началника дочиташе, сричайки, последните редове на някаква поверителна заповед. Д. Калфов, Избр. разк., 19. Поверителен доклад. Поверителна информация.
3. За глас, тон — с който се съобщава нещо, пазено в тайна, което не трябва да се разгласява; доверителен. Помълча,.. и додаде с тих, поверителен глас: — ще река отговорник за продажбите да ме направиш. Ст. Марков, ДБ, 27. — Много е учен — рече сериозно и с поверителен тон Марина. Г. Караславов, ОХ, 33.
◊ Поверителни писма. Остар. Книж. Акредитивни писма. Княз Лобанов, който ся именова извонредний посланник и пълномощний министр, ходи в миналата сряда на Портата.. — Негово превосходителство излезе после в субота пред Негово Ислямско Величество Султанът и му подаде поверителните свои писма. ЦВ, 1859, бр. 438, 4. Щом спуснаха желязо, капитанинът заповяда да спуснат на морето малка една ладийка, за да излезе да предаде поверителните си писма. П. Р. Славейков, ЦП II, 170.