ПОВЕРЯ̀ВАНЕ

ПОВЕРЯ̀ВАНЕ ср. Отгл. същ. от поверявам и от поверявам се. Срам или стесняване, или нежелание безполезно да тревожи любещето ѝ сърце с поверяване безпомощната си горест,.., я възпря да подели душата си с нея. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 94.

Списък на думите по буква