ПОВЕСЕЛЯ̀ВАМ

ПОВЕСЕЛЯ̀ВАМ1 -аш, несв.; повеселѐя, ‑ѐеш, мин. св. повеселя̀х, прич. мин. св. деят. повеселя̀л, ‑а, ‑о, мн. повеселѐли, св. непрех. Ставам весел, развеселявам се. При засмяната баба Марга .. тя се чувстуваше като у дома си. Повеселяваше, сърцето ѝ стопляше радост. Г. Райчев, ЗК, 145. Домакинята поотпущаше наистина лице, повеселяваше всякога, щом седнеше на трапезата до мъжа си. А. Страшимиров, А, 93. — Чуден човек е българинът! Не мога да го проумея. Майстор да си създава ядове. Гледай го сега! Дай му да мине през разправии, за да повеселее. Бл. Димитрова, О, 143. През време на краткия ни разговор тя [Сладунка] съвсем повеселя, подмладя. И. Волен, МДС, 29.

ПОВЕСЕЛЯ̀ВАМ

ПОВЕСЕЛЯ̀ВАМ2, ‑аш, несв.; повеселя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Веселя някого малко, за кратко време или понякога. Понеже царят само след вечерята щеше да влезне в главната стая, от прозорците на която би желал да погледа играчите на двора, прие се предложението, щото те да повеселят дотогава пиршеството на болярите. Ив. Вазов, Съч. XIII, 164. Дар да ѝ дариш иска: свилено рухо като на сватбарка, медена погача, задето ще те повесели. Ст. Загорчинов, ДП, 126. Сръднята и обидата на Драган постепенно се топяха. Бързо погледна Златка. Ще му разреши ли да пове‑

сели детето? Й. Гешев, ВТ, 74. Марко Милици думаше:/ попей ми, попей, Милице,/ попей ми, повесели ма. Нар. пес., СбНУ XXVII, 214.

ПОВЕСЕЛЯ̀ВАМ СЕ несв.; повеселя̀ се св., непрех. Веселя се малко, кратко време или понякога. Идете и послушайте музика, потанцувайте, повеселете се. Д. Габе, МГ, 101. Да си пийнем и да се повеселим, като сме се събрали. Т. Влайков, БСК III, 281. След оздравяването на майка им изпитваше облекчение и радост, искаше ѝ се да се позабавлява и повесели. Ем. Станев, ИК I и II, 211. Събота вечер.. Навред по целия свят хората работят през делниците и очакват единствената вечер, в която могат да се повеселят до късно и на другата сутрин да си отспят. Бл. Димитрова, ПКС, 102.

Списък на думите по буква