ПОВЕСТВУВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОВЕСТВУ̀ВАНЕ ср. Литер. 1. Отгл. същ. от повествувам; разказване. В тази творба повествуването е динамично и логично организирано.

2. Рядко. Повествование, повествувание. Всяко негово повествуване е свидетелство за неизмеримата му любов към земята, която го е откърмила, която той прославяше с всяко слово на перото си. Н. Лилиев, Съч. III, 24. В центъра на повествуването писателят поставя Елена, като я заобикаля, от една страна със семейството ѝ, а от друга — с влюбените в нея млади хора — Шубин, Берсенев, Инсаров. Лит. X кл, 1965, 43.