ПОВЕСТНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀ВЕСТНОСТ, ‑тта̀, ж. Остар. Книж. 1. История (в 1 знач.); повестница. Самата убо реч повестност значи вести, знания, известия, които человек е събрал от начала появление си на света и събира още до днес. Г. С. Раковски, БС I, 14. Знайно е от черковна повестност, че дорде ся не намесиха царе и силни люде, християнска вяра не може да ся разпространи и напредува. Г. С. Раковски, ГЕБ, 10. Повестността на народите е една наука най-способна да побуди честолюбието народно и да оживи всичките въобще сърца, най-благородното чувствие на любородността. М, СбПер, п I, 48.

2. Повест (във 2 знач.); история. Княгинята проводи да ѝ купят от един книгопродавец всичките приказки, що са бяха написали у Авсонитите и у Велхите,..; тя са надяваше да намери в тия повестности някоя случка, която да прилича на нейната и която да ѝ услади болката. ВК (превод), 85.