ПОВЀХНАЛ

ПОВЀХНАЛ, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. св. деят. от повехна като прил. 1. За растение, растителност — който е изгубил свежестта си, който е изсъхнал; увехнал. Когато отвори тяхната порта и влезе в двора, тя видя най-първо сломената ружа и повехналите цветове, посипали земята. А. Каменова, ХГ, 126. Людмила се намръщи, откъсна стръкче повехнала тревица и полека я разтри между пръстите си. А. Гуляшки, СВ, 51. Обр. Много иманяри са ровили да търсят закопано злато и са си отивали с повехнали надежди. В. Ченков, ЗХ, 98.

2. Прен. За човек, за лице или кожа на човек — който е сух, блед, без достатъчно жизненост и свежест. Лазар вдигна глава и изгледа внимателно посърналото лице на председателя. Той за пръв път го виждаше такъв повехнал, измъчен и .. почувствува, че съжаление сви сърцето му. А. Гуляшки, СВ, 177. Той забеляза, че снагата ѝ[наСултана] натежаваше, виждаше я уморена, с повехнало и странно променено лице. Д. Талев, ЖС, 93.// За човек, за лице или кожа на човек — който е позастарял. Хората бяха четирима: двама мършави младежи в сини ватени комбинезони, една повехнала жена с пъстър грим .. и най-сетне техният шеф. П. Вежинов, НС, 176.

3. Прен. Който изразява или навява скръб, тъга; скръбен, тъжен. В тая повехнала зимна картина имаше толкова красота, толкова поезия! Ив. Вазов, Съч. VIII, 161. Когато зърна повехналия поглед на очите ѝ, изведнъж сърцето му се сви от болка.

Списък на думите по буква