ПОВЕХНАЛ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОВЀХНАЛ, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. св. деят. от повехна като прил. 1. За растение, растителност — който е изгубил свежестта си, който е изсъхнал; увехнал. Когато отвори тяхната порта и влезе в двора, тя видя най-първо сломената ружа и повехналите цветове, посипали земята. А. Каменова, ХГ, 126. Людмила се намръщи, откъсна стръкче повехнала тревица и полека я разтри между пръстите си. А. Гуляшки, СВ, 51. ●Обр. Много иманяри са ровили да търсят закопано злато и са си отивали с повехнали надежди. В. Ченков, ЗХ, 98.
2. Прен. За човек, за лице или кожа на човек — който е сух, блед, без достатъчно жизненост и свежест. Лазар вдигна глава и изгледа внимателно посърналото лице на председателя. Той за пръв път го виждаше такъв повехнал, измъчен и .. почувствува, че съжаление сви сърцето му. А. Гуляшки, СВ, 177. Той забеляза, че снагата ѝ[наСултана] натежаваше, виждаше я уморена, с повехнало и странно променено лице. Д. Талев, ЖС, 93.// За човек, за лице или кожа на човек — който е позастарял. Хората бяха четирима: двама мършави младежи в сини ватени комбинезони, една повехнала жена с пъстър грим .. и най-сетне техният шеф. П. Вежинов, НС, 176.
3. Прен. Който изразява или навява скръб, тъга; скръбен, тъжен. В тая повехнала зимна картина имаше толкова красота, толкова поезия! Ив. Вазов, Съч. VIII, 161. Когато зърна повехналия поглед на очите ѝ, изведнъж сърцето му се сви от болка.