ПОВЕХНАЛОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОВЀХНАЛОСТ, ‑тта̀, ж. 1.Качество на повехнал. Есенната природа имаше ново обаяние с тия позлатени листове на дърветата, с тия пожълтели кадифяни гърбове на балкана и с тая сладостнонежна повехналост и меланхолия. Ив. Вазов, Съч. XXII, 93. Повехналостта на лицето му издаваше мъката, която преживяваше. △ По повехналостта на градината беше ясно, че никой не е стъпвал, за да я полива и почиства.

2. Прен. Остар. Липса на жизненост, енергичност; скованост. Момченцата и момиченцата, които са турени лице с лице в един клас, ще да са стараят, разбира са, да преварат едни други и това съревнование, без никакво съмнение, ще да удесетери техните сили и ще да изгони от училищата повехналостта и равнодушието, които са станале съвсем обикновени между учащите са. Знан., 1875, бр. 13, 203. Главните им [на холандците] свойства са: хладнокръвието, повехналостта, равнодушието, недоверието и подозрителността. Т. Икономов, ЧПГ, 93.