ПО̀ВЕЧКО

ПО̀ВЕЧКО нареч. Разг. 1. Умал. от повече (в I знач.). — Като поприказвахме повечко, като поразсъдих, разбрах, че той инак и не може да мисли. Ст. Дичев, ЗС I, 138. Едит може да си приказва за моята самоувереност. Аз наистина понякога блъфирам повечко с тая самоувереност, обаче всеки сам си знае колко е самоуверен. Б. Райнов, НХЛВ, 383. От сън по-сладко няма; ако го обичаш повечко, оставаш без коричка хлебец. П. Р. Славейков, БП II, 33. Налейте в едно джезвенце ракия, размесете я с медец, ала медецът да е, знаеш, повечко, па я сварете на огънят. Л. Каравелов, БСВ II, 34-35.

2. Като числ. Умал. от повече (във II знач.). Ако имате повечко пари,.., можете да отделяте настрана по някой и друг лев, та един ден да си вземете апартамент. Св. Минков, РТК, 103-104.

Списък на думите по буква