ПОВЍКВАНЕ

ПОВЍКВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от повиквам и от повиквам се. — Мамо!... Мамичко!... Тя за първи път не отговори на повикването му. Ив. Планински, БС, 7. Една нощ,.., повикаха ни при дружинния командир. Както всякога при тия неочаквани повиквания, ние бързахме в тревожните предчувствия за беда или опасна някоя изненада. Й. Йовков, Разк. II, 207. Любопитството може да събере хората по-бързо, отколкото едно мобилизационно повикване. В. Андреев, ПР, 28. Не отговаря на телефонните повиквания.

Списък на думите по буква