ПОВИКВАТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОВИКВА̀ТЕЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. 1. С който се осъществява, става повикване по някакво нареждане, за някаква цел. Разсилните от общинското управление започнаха да разнасят повиквателни листчета. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 391. От обед разсилни, пъдари и пазванти тръгнаха да разнасят повиквателни бележки. Всички,.., които бяха здрави и бяха служили във войската, веднага трябваше да се явят в общинското управление. Г. Караславов, ОХ II, 168.

2. Като същ. повиквателна ж. и (рядко) повиквателно ср. Разг. Повиквателна заповед. Просто луд шанс съм имал дето повиквателната ми е за тая есен, а не за следващата,.. Това е: отивам войник. А. Мандаджиев, БЦР, 81. Той не бе извикан с повиквателна нито един път в казармата. П. Илиев, ЛВ, 71. Така вкупом младежите стигат до школата. .. — А сега показвайте повиквателните си! — подканя ги подофицерът и започват първите формалности. А. Станоев, П, 17-18. — Повиквателно!... — извика тя, когато наближи. — Имаш повиквателно за казармата... И писмо от Ирина. Д. Димов, Т, 390.

◊ Повиквателна заповед. Воен. Писмена заповед за явяване на военно обучение или на военна служба; повиквателна. — Какво ще кажеш ти на това? — сочеше той [Киро] своята повиквателна заповед. — Мобилизация — отговори бавно и подчертано Кръстю. — Та пак ли ще има война? — извика той отчаяно. Г. Караславов, ОХ, 350. Митата отпътува войник с една кожена торба, в която бе напъхал най-необходимото и само онова, което бе споменато в повиквателната заповед. Р. Сугарев, СС, 86.