ПОВИКУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОВЍКУВАМ, ‑аш, несв. (остар. и диал.); повѝкам, ‑аш, св., прех. и непрех. Повиквам; повикнувам. Като се свърши къщата, нареждат в нея покъщнина; повикуват попа да свети вода и тогава вече влизат да сядет в нея. Д. Манчов, БЕД, 13. Той се прочул дору до Цариград, и го повикуват у царския двор да се учи наедно с гръцкия цар. М, 88. Се са сокол извиваше / да ми грабне гълъбчето. / Майчица го повикува: / — Ишу, ишу! сиво сукле, / да ни грабнеш гълъбчето, / че е едно у майчица. Нар. пес., СбНУ I, 29. повикувам се, повикам се страд.