ПОВИЛНЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОВИЛНЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; повилнѐя, ‑ѐеш, мин. св. повилня̀х, прич. мин. св. деят. повилня̀л, ‑а, ‑о, мн. повилнѐли, св., непрех. 1. Вилнея (в 3 и 4 знач.) малко, кратко време. Ще повилнеят душманите, ще побесуват наново, па ще пребеснеят и злото ще отмине. На мястото на изгорелите къщи нови ще се дигнат, пак ще плъпне народът по градини и по ливади, стока ще завъди. Б. Геронтиев, Б, 98. Илков беше уверен, че оранжевогвардейците ще пошетат из града,.., ще арестуват тоя-оня, ще повилнеят и ще си се приберат по домовете. Г. Караславов, ОХ III, 473. Тъй искаше ми се да поиграя, да повилнея по тревицата. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 62. Остави ги да повилнеят на двора час-два и ще видиш после как ще огладнеят. △ В междучасията повилняват и на двора, и по коридорите на училището.

2. Ставам като бесен, започвам да буйствам или да протестирам, да действам буйно; побеснявам, пощурявам, развилнявам се. — Нека стои [куршумът] за спомен там, и всякога кога да погледна, да ми иде на ума за гяурите, гдето повилняха и дигнаха глава. Ц. Гинчев, ГК, 307. Нали ахряните повилняха някога най-вече от глад, редно беше и да мирясат, щом се наядат. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 521. Поетът повилня да дири виновници на своето нещастие. П. П. Славейков, Събр. съч. VI, 38-39. А когато турците повилнеят и на своя глава се опитат да нахлуват в Княжеството, ние няма какво да се боим от турските орди, както и шъпата опълченци на Шипка не се побоя от Сюлейманпашовите пълчища. Пряп, 1903, бр. 771, 1. — Кога расте, Иванке, и порасте / и повилне, Иванке, да се жениш? Нар. пес., СбВСтТ, 138.