ПОВИННОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОВЍННОСТ¹, ‑тта̀, мн. няма, ж. Остар. Отвл. същ. от повинен¹; вина. Извън Габрово всичката повинност на неуредиците на Габровските училища ся отдаваха на тях [чорбаджиите]. П. Р. Славейков, ГУ, 48-49. Унинът [хунът] като си знаяше повинността, загуби всяка дерзост, и не може да ся заварди; Авит же с първо ударение го прободе и хвърли мъртъв на землята. Г. Кръстевич, ИБ I, 250. " И що е това на страната ти?" Скрудж промърмори с особна повинност в гласът си, че то е един белег. НА, 1884, кн. 5-6, 438.

ПОВЍННОСТ², ‑тта̀, мн. ‑и, ж. 1. Задължение, което гражданин на страната е длъжен да изпълни безплатно за задоволяване на държавни или местни обществени нужди. Само чорбаджийските синове, настанени в тилови служби или освободени от военна повинност,.., пак играеха билярд в кафене "Роял". Ем. Станев, ТЦ, 131. Ако калфата бъде повикан под знамената за отбиване на войнската си повинност, договорът се унищожава сам по себе си и без право на обезщетение. Хр. Даалиев, ТИА, 127. До изменението на закона на всички чиновници се одържаше за пътна повинност по 5 надници, изчислени върху месечната им заплата. П, 1934, бр. 1065, 2. В чл. 5 от закона се казва: Отработването на временната трудова повинност става лично и трае 10 дни през годината. РД, 1950, бр. 139, 3. Трудовото възпитание може да се приложи навсякъде .. в това отношение покойният Стамболийски създаде един полезен институт: трудова повинност. Б. Шивачев, Съч. I, 36. За първи път във Франция била въведена от Конвента наборната система, т. е. всеобщата военна повинност.

2. Истор. Задължение на зависимия селянин във феодалната държава да полага безплатен принудителен труд в полза на господаря-феодал, на органи на държавното управление и да служи като войник. Те [селяните] са най-жестоко експлоатирани от турската държава и са принуждавани да изпълняват различни феодални повинности към турските бейове и аги. Ив. Унджиев, ВЛ, 19. Те [селяните] изпълнявали и редица държавни повинности — служели в армията и др. Ист. V кл, 1980, 47. В името на "естествените права" на човека Волтер отричал феодалните повинности и крепостното право. △ По силата на старото феодално право аристокрацията се считала господар на земята и отрупвала селяните с всевъзможни налози и повинности.

◊ Трудова повинност. Воен. Род войска, в която основната част от военната служба представлява трудова (обикн. различни видове строителна) дейност. Срокът на редовната военна служба във всички родове и видове войски и в Трудовата повинност е две години. РД, 1958, бр. 39, 1. Вчера в цялата страна постъпиха в подделенията на Трудовата повинност трудоваците от новия набор. ОФ, 1950, бр. 1729, 4.

— От рус. повинность.