ПОВЍРАМ

ПОВЍРАМ, ‑аш, несв.; повря̀, ‑ѝш, мин. св. ‑я̀х, прич. мин. св. деят. повря̀л, ‑а, ‑о, мн. поврѐли, св., непрех. Вря (в 1 и 2 знач.) малко, кратко време. Качамакът вреше. — Ще стане ли скоро, момиче? — Още малко да поври — отговори девойката. К. Величков, Събр. съч. VIII, 248. Възварява се у един котел пепел; като поври малко и ся утаи пепелта, отлива ся водата и тя е зола .., с която ся пере. Лет., 1872, 254.

Списък на думите по буква