ПОВИСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОВЍСВАМ, ‑аш, несв. повѝсна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. Остар. и диал. Увисвам, висвам. Хора като Петьофи се зашеметяват в бедите и свършват с куршум в челото или сами повисват на бесило. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 134. Молитвата като строга повеля го изправи на нозе. Клашникът се свлече от раменете му и повисна от пейката. М. Смилова, ДСВ, 182. — Новина има, Лени! — викна Ралев, повисна на ръце от последния клон и скочи на земята. — Пристигнал е багажът ти от София. О. Василев, Т, 115. ^● Обр. Неочаквано, плътни и меки звуци повисват и се развиват, като лента — отгоре: някой е подел на цафара унила, едновремешна песен. К. Константинов, БР, 1931, кн. 7, 218. // Провисвам. Ресни думат на висулките,.., дето когато върбата, леската, орехът цъфнат и повисват едни длъгнести зелени висулки. МС, 1883, кн. 4, 33.