ПОВИСНАЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОВЍСНАЛ, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. св. деят. от повисна като прил. Който е отпуснат, който виси надолу; увиснал, виснал, провиснал. Старецът приглади повисналите си мустаци, потърка четинестата си брада. Х. Русев, ПС, 50."Един ловец видял еднъж яребица, която изскочила от дола с повиснали крила и с такъв писък, като да е била наранена и да не е можала да бяга. Т. Икономов, ЧПГ, 30. Повисналите рамене на този млад човек му придаваха старчески, болен вид.