ПОВЛАЗВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОВЛА̀ЗВАМ, ‑аш, несв. (диал.); повля̀за, повлѐзеш, мин. св. повля̀зох, повлѐзе, прич. мин. св. деят. повля̀зъл, ‑зла, ‑зло, мн. повлѐзли, св., непрех. Повлизам; повлазям. Дорде бил жив баща му, като си доде от даскала, той повлазвал в дюкяна и му попомагвал. Т. Влайков, Съч. II, 225. Рядко излазеше Панчо току тъй, да походи из улиците. Ала зарад това пък честичко повлазваше в Ценовата механа. Т. Влайков, Съч. II, 139.