ПОВЛАК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀ВЛАК, мн. ‑ци, м. 1. Спец. Повлекло¹ (в 4 знач.). Лимонитът в микроскопските препарати в отразена светлина се явява като ръждиви или тъмни повлаци. Г. Геор‑

гиев, П, 67. Медта, която излиза от синия камик са олепя на повърхността му [на предмета]; след няколко часове образува се доста дебел повлак, когото можем после лесно да отлепим. Лет., 1876, 89.

2. Само мн. Диал. Непочистени кълчища, размесени с клечки (Н. Геров, РБЯ).