ПОВЛАЧАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОВЛА̀ЧАМ, ‑аш, несв. (остар. и диал.); повлека̀, повлечѐш, мин. св. повля̀кох, повлѐче, прич. мин. св. деят. повля̀къл, ‑кла, ‑кло, мн. повлѐкли, прич. мин. страд. повлѐчен св., прех. 1. Повличам; повлачвам. Въздушното натискване от другата страна на буталото го тика на напред, и то повлача с вървежът си една върволица. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 2, 23. Кой вълк много скита, или овца повлача, или куршум. Погов., СбНУ XXV, 47.
2. Минавам с влачка1 след оран или сеитба; повлачвам. И волът оре земята, но само човекът сее. Туй е майсторството голямо. Пък и аз не само сеех, но и повлачах отгоре. Р. Босилек, Р, 56-57. Ти изори, а пък аз ще го повлачам. Н. Геров, РБЯ IV, 62. повлачам се, повлека се страд.
ПОВЛА̀ЧАМ СЕ несв. (остар. и диал.); повлека̀ се св., непрех. Повличам се; повлачвам се.