ПОВЛА̀ЧВАМ

ПОВЛА̀ЧВАМ, ‑аш, несв.; повла̀ча, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Влача малко, кратко време. Кундурите ми изведнъж се разнищиха като скапани, повлачих ги няколко време и най-сетне се видях принуден да ги оставя и да тръгна по боси крака. К. Величков, ПССъч. I, 152. Детето повлачи камиончето и го захвърли.

2. Само несв. Влача от време на време, понякога. Понякога при силна болка повлачва десния крак. △ Повлачва сегиз-тогиз дърва от близката гора.

3. Само несв. Диал. В съчет. с крак, нога. Влача,влека. Вдовицата Ванда стърчи високо, тя все още не може да свикне с бързината и едва повлачва крака. Кр. Григоров, Р, 155-156.

4. Диал. Минавам с влачка1 след оран или сеитба; повлачам. Повлачваме я [угарта] по-напред, после посейваме я и заравяме посеяното с нейната влачулка. Лет., 1876, 66. А песъчлива и сипкава нива, ако ся остави на угар, не бива чясто да ся оре,..; такъва нива по-добре е.. да ся повлачи с вал. Лет., 1874, 260.

5. Диал. Повличам. Самуил .. тръгна през гората, повлачил дръвцето след себе си, като оставяше тъмна следа на мократа трева. А. Дончев, СВС, 146. повлачвам се, повлача се страд. от повлачвам в 1, 2, 4 и 5 знач. После това нивата се повлачва с влачулката и ако е нужно притисва се с валът или цилиндърът. Лет., 1876, 66.

ПОВЛА̀ЧВАМ СЕ несв.; повла̀ча се св., непрех. Диал. Повличам се.

Списък на думите по буква