ПОВЛЍЗАМ

ПОВЛЍЗАМ, ‑аш, несв.; повля̀за, повлѐзеш, мин. св. повля̀зох, повлѐзе, пов. повлѐз, повлѐзте, прич. мин. св. деят. повля̀зъл, ‑зла, ‑зло, мн. повлѐзли и (диал.) повлѐзна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. 1. Разг. Обикн. с предл. в. Влизам (в 1 и 4 знач.) за малко, за кратко време или понякога; отбивам се. Сбогом, че немам време.. — У-у, та мигар не щеш да повлезеш? Т. Влайков, Съч. II, 147. Мъжът е хитър дявол, ви казвам. Дръж го здраво — показвай интерес към работата му, .. Пък му давай мегдан да повлезе в кафенето, да се срещне с приятели. СбЦГМГ, 48. Додат ли им госте или повлезе ли някоя комшийка, стрина Венковица, както си ѝ е адетът, ще се разприпка да нагоди каквото трябва, та хубаво да се отсрами пред гостето. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 207. Той повлиза в кръчмата, ама не много редовно.

2. Разш. Диал. Влизам (в 1 и 4 знач.). Из порти аз [Горанчо] се промъкнах, / във къщи тихо повлязох — / Неделчо сварих да яде. Ц. Церковски, Съч. II, 211. Димо се люто разсърди, / Димо си вкъщи повлезе. Нар. пес., СбНУ XXVII, 246.

Списък на думите по буква