ПОВОДЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОВО̀ДЕ ср. Остар. и диал. Наводнение; поводие. — Стрина Митра казва, че съм се родил у чърн вторник, когато било големото поводе, та са бегали нашите по бърдата, за да не ги хване водата. М. Георгиев, Избр. разк., 196. — Една голяма вода като в поводето преди десет години,.. ще я видиш [воденицата] равна със земята и камъните ѝ — във вира, а пък язът — измит до дъно. Ц. Гинчев, ГК, 311. У поводето загина много свят. Н. Геров, РБЯ IV, 63.

— Друга форма: пово̀ге.