ПОВОДИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОВО̀ДИЕ, мн. ‑ия, ср. Остар. и диал. Наводнение; поводе. Да се случи някоя мъчна литургия или молебствие за дъжд, против град, против поводие .., до никого не се допитват, а само до Хаджи Илия. М. Георгиев, Избр. разк., 92.

◊ Мил се у поводието. Диал. Употребява се за човек, който постъпва непочтено.