ПОВОДИЛО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОВОДЍЛО, мн. ‑а и ‑а̀, ср. Диал. 1. Повод² (в 1 знач.); водило, поводилка, поводник, юлар. Юнчето последва жената без поводило. То тъй си следва по нея, която от време на време му даваше суха корица хлебец. Н. Попфилипов, ЗР, 63.

2. Обикн. мн. Връзки на люлка, цедилка, цедило, на престилка, на торба, която се носи през рамо. Напрела [старата жена] прежда,.., изплела повой, поводила за люлката,.., изплела чорапки, дрешка,.., всичко, каквото било нужно за бебе. Е. Огнянова, НШ, 133.