ПОВОЗВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОВО̀ЗВАМ, ‑аш, несв.; пово̀зя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Возя малко, за кратко време. Това беше първата детска количка в селото .. Всекиму се искаше да я доближи, да я докосне и повози. Ст. Даскалов, ЕС, 63. После,.., заприказва за това-онова и накрая ме помоли да я повозя на лодка. П. Михайлов, ПЗ, 37. Най-силно впечатление ми направиха трамваите .. По-късно кака разбра голямото ми желание да се возя на това чудно превозно средство и често,.., ме вземаше да ме повози. Ив. Димов, АИДЖ, 23. Еленка донесе колцата си,.., и излезна по двора да я повози малко. Псих. 1861, 14.

2. Само несв. Возя малко от време на време, понякога. Тръгнала е цела дружина. И волски кола има с тех. Тато наредил да повозват и нея [мама]. Ала тя не искала, ами сѐ пеши върви. Т. Влайков, Пр. I, 171-172. Ще повозвате ли и нас на тази нова кола? повозвам се, повозя се страд.

ПОВО̀ЗВАМ СЕ несв.; пово̀зя се св., непрех. 1. Возя се малко, за известно, обикн. кратко време. Ленкови нямаха ниви и затова в техния двор нямаше ни харман, ни снопи, ни купни. Когато искаше да се повози на диканя, той отиваше у вуйчови си Миньови. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 202. Файтонджията от дълъг опит знаеше, че там, където файтонът се е забавил, непременно някой хлапак се е загнездил отзад да се повози безплатно. Т. Харманджиев, КЕД, 23. Мълчеше Янчо така и се гледаха .. Изпрати я [Маргарита] до колата, влезе да се повози малко надолу — през цялото време мълчаха. Д. Цончев, ЛВ, 171. Очарованието на Стара планина е в друго — в прегръдката ѝ с равнината. Повозете се по пътя от Търново за Габрово през някой про‑

летен ден и ще почувствате какво е мощна прегръдка. Н. Хайтов, ШГ, 10. Дребни деца не заспиват,.., драго им задето мама им утре ще ги спусне в кадата да се повозят до лозето. Ил. Блъсков, СК, 60.

2. Само несв. Возя се малко от време на време, понякога.