ПОВО̀Й

ПОВО̀Й1, ‑о̀ят, ‑о̀я, мн. ‑о̀и, след числ. ‑о̀я, м. Тясна дълга лента от плат или плетена връв, с която (обикн. в миналото) се стягат пелените на повито бебе. — Най-напред го [бебето] стегна с тънките кърпи, като ги придържаше с разперена ръка, после разпростря със свободната си ръка широки и дебели пелени, уви го в тях, усука го после с повой. М. Кремен, СС, 60. — Запазила съм по нещо от моите деца .. А тоя повой тука ще го вземеш. С него аз и Лазара съм повивала. Сега ти пък повий с него и детето му. Д. Талев, ПК, 765. Кога се назад повърна [Мария], / тя при детенце завари / наред седят три жени, / три жени, три самодиви, — / една му риза шиеше, / втора му повой плетеше. А. Дозон, БНП, 10. Обр. Отраства малкото дете, / не знае то: живота / венец ли розов му плете, / повой ли чер на злото? Н. Хрелков, ДД, 186. — Ще ида у Цолови, / .., / да му кръв изпия, / .., / — Не оди, страшен страшник, / .., / че е Цоло кръстен и миросан, / .., / с божи повои повит. Нар. пес., СбНУ VI, 98.

◊ С черен (чер) повой ме е повила майка ми. Разг. Несретник съм, участта ми е злочеста, нямам късмет, нещастията ме преследват от детството ми. — Изглежда, че не е толкова глупава, щом се сеща да праща китки на ергените. — Горкичката! С черен повой майка ѝ я повила. Цял живот ще си блъска главата. К. Петканов, ДЧ, 112. Сега той ще се върне от нивата уморен, но Тодора няма да го посрещне, .. Ни думица няма да му продума. Вече и легло не разделят .. С черен повой ли го е повила майка му, та е дошла до главата му такава беда? К. Петканов, БД, 161.

ПОВО̀Й

ПОВО̀Й2, ‑о̀ят, ‑о̀я, мн. ‑о̀и, след числ. ‑о̀я, м. Диал. 1. Обикн. с числ. редно. Поколение; коляно2, пояс. Ако някое семейство се пресели между друго племе, то своята носия, отличителните белези в говора си и обичаите ще запази понякога до шести повой. Д. Маринов, СбНУ II, 64.

2. Само ед. Потекло, произход; повлек2, повлекло2, коляно2, вла̀ка̀ (Н. Геров, РБЯ).

◊ До девет повоя. Диал. Обикн. за проклятие към някого и неговите потомци — до много далечни потомци или наследници от същия род. После продължи клетвата: — Бог да ви убие .. до девет повоя да патите, до девет повоя да се гърчите и все за мене да питате! Й. Вълчев, РЗ, 28-29. Проклет да е, .. мамо, / който либе либи, мамо, / либи, па не вземе, /.. / Либе помни и проклиня / дор девет години, / либе помни и проклиня / дор девет повоя. Нар. пес., СбВСтТ, 702.

ПОВО̀Й

ПОВО̀Й3, ‑о̀ят, ‑о̀я, мн. ‑о̀и, след числ. ‑о̀я, м. Диал. 1. Неотрязано, отведено от лоза или от дърво клонче, заровено в земята, за да пусне корен, да се присади; отвод, далдърма (Н. Геров, РБЯ).

2. Повет; павит. По едно време момчетата започнали да падат твърде начесто, .. Взрели се и намерили, че диви лозици и повой били обтегнати от една шумка до друга, което спъвало пътниците. З. Стоянов, ХБ, 365.

3. Хмел; горец, павит (Н. Геров, РБЯ).

4. Двойка прътове, преплетени хоризонтално между коловете на плет. Плетът .. е изплетен художествено от четири повоя; а всеки повой се плете с два пърта, кои се подпъхват едни под други до секи кол. Г. С. Раковски, П, 1859, 33-34.

Списък на думите по буква