ПОВО̀ЙЧЕ

ПОВО̀ЙЧЕ, мн. ‑та, ср. Умал. гальов. от повой1. Помниш ли, мамо, знаеш ли, / гато бях ази мъничък, / мъничък, мамо, дребничък / във злати, мамо, пелени, / във злато, мамо, повойче. Нар. пес., СбНУ, 108. Да ѝ повивам, да ѝ развивам / пелените — чиста свила, / повойчето — дробна сирма. Нар. пес., СбНУ VI, 15.

Списък на думите по буква