ПОВОЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОВО̀ЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. Остар. 1.Приятен, желан. Моето съгласие да бъда преместен близо до голям град, за да се ползувам от всичко добро, което може да ми даде такъво едно място, и да имам повече време за поволна работа? Че това винаги ми е било едно желание, една мечта. П. К. Яворов, Съч. III, 253. Не надей се, бог знае, на какви следства случайни, които са ти мили и поволни, но пази .. онова, което си работил. Г. Йошев, ЧБ (превод), 1850, 78.

2. С предл. на. Който е според волята, желанието на някого. Дали да бъдат тези избори таквизи, да могат би на всички европейски сили и на турци поволни? БД, 1857, бр. 9, 33. При това и поведението, както неговото [на Пахомий], тъй и на трите още духовни лица, .., не беше никак поволно на другите представители и на тукашните чорбаджии. П. Р. Славейков, СбНУ XX, 82.

3. Волен, без задръжки. Вечерният звън замира. / В обезлюдения храм / прозвучава странна лира: / моята душа е там. / Тя зове в безкрайна скръб / .. / ласката на спомен скъп, / песента на дни поволни. Н. Лилиев, ЛП, 76. Неволен зрител на преходни съдбини, / аз колчем стрелвах глед из тъмни далнини, / ту жъртвения плам съзирах да догаря, / ту счувах песента поволна на овчаря, / низ дебри някъде зареян по стада. П. П. Славейков, КП III, 47.