ПОВО̀РКА

ПОВО̀РКА ж. Диал. 1.Тънка връв, въженце; връвчица. Един ден, като ся разхождала, видяла едно бедно кученце, което малките деца влекли с една поворка, за да го хвърлят в Дунава. Кр. Пишурка, МК, 165. № 122 представляваше една българка из Солунско окръжие, .. — Тя беше в главата доста много с чембери окичена и овързана, но като не стигаше тази накита, направила си от козеви въжа венец с увиснали поворки. Лет., 1874, 242. Обр. Няколко стола и един долап за книжа допълняха неизискания накит на този писмен кабинет, център на всичките поворки, които докарваха в движение административната машина на новообразуваната Русенска губерния. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 48. Истинската девиза на всички партии у нас е била, е и ще бъде тая: Стани ти, да седна аз! .. А народът? Той и сега, както и тогава, вярва в това свещено знаме, вълнува се, дига се, без да чувствува, че разчетливи ръце държат поворките му, които движат чувствата му. Ив. Вазов, Съч. XXV, 211.

2. Наниз от дребни еднородни предмети (чушки, мъниста, пари и др.); връв, низа, върва, ривце, дизия (Н. Геров, РБЯ). Окачат около врата им поворки пипер. Н. Геров, РБЯ IV, 64.

Списък на думите по буква