ПОВРЀЖДАНЕ

ПОВРЀЖДАНЕ, мн. ‑ия, ср. 1. Отгл. същ. от повреждам и от повреждам се. Повреждане на уред. △ Повреждане на лозя. △ Повреждане на дреха от молци.

2. Остар. Увреждане, навреждане. Уверяват, че английския кабинет съобщил на В. [Високата] порта, че в случай на повреждането на цялостта ѝ, английските войски са готови да я защитят. СП, 1876, бр. 26, 104.

3. Остар. Увредено място или функции, обикн. на телесен орган. В гърлото ми няма никакви органически повреждания, болките са от нервен характер, ще се поправя, щом се укрепи разглобената ми нервна система. Ив. Вазов, ПЕМ, 4. Днес .. прегледах жителя на с. Бяга .. Намерените повреждания по кожата на лицето, ухото и шията са нанесени с твърдо оръдие. Пряп., 1903, бр. 32, 4.

Списък на думите по буква