ПОВРЕЖДАНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОВРЀЖДАНИЕ ср. Остар. Книж. Повреждане. От незнанието на учителят как да са земе за първоначалното обучение произлязва затъпяванието на децата, поврежданието на здравието им. Р. Каролев, РМЗ, VI. Болестта е неестествено положение на тялото вследствие от поврежданието на едно или повече от неговите оръ‑

дия. Знан., 1875, бр. 1, 6. И желанието на двете страни било да докарат до един край кризата без повреждание на европейския мир или целостта на отоманските владения. Пряп., 1903, бр. 84, 2.