ПОВРЀМЕНЕН

ПОВРЀМЕНЕН, ‑нна, ‑нно, мн. ‑нни, прил. 1. Остар. Книж., сега спец. Който се отнася до определен период от време; временен. Когато отпускът е бил неплатен, изчисленията се правят върху повременното трудово възнаграждение, а при платен отпуск — върху действително полученото възнаграждение. ВН, 1958, бр. 1997, 2. Споряд известия от Штокхолм от 31 авг., .. повременно правление от шведски и норвежки държавници, .. ще управлява държавния работи във время болести краля. БД, 1857, бр. 12, 47. Повременна форма на работна заплата. Повременен статистически ред.

2. Който се появява през, в определено време, обикн. предварително установено; периодичен, периодически. Списанието било наречено "повременно", имало вид на голяма тетрадка, обещавало да излиза два пъти седмично и към него да има притурка "Съвременна летопис". Хр. Бръзицов, НЦ, 90. Като хвърлим къс поглед върз днешната новобългарска писменост, то .. ще видим, че българский от шест милиони народ има само три повременни издания: "Цариградски вестник", "Български книжици" и "Дунавски лебед". БТ, СбПер. п I, 1860, 72. Нашето вестникарство през миналата година ся умножи още с три периодически списания, именно: ..; Читалище, повременно списание — издава българското читалище в Цариград по два пъти в месяца. Лет., 1871, 239.// Случаен. Понеже повечето му [на Цариград] улици и пътища са тесни, вътрешният му изглед не е толкоз приятен; затуй правителството непрестанно промисля да разширочава пътищата след повременни пожари, кога са случат някъде. Ив. Момчилов, МПЗ, 26.

— От рус. повременный.

Списък на думите по буква