ПОВРЯ̀КВАМ

ПОВРЯ̀КВАМ, ‑аш, несв.; повря̀кам, ‑аш, св., непрех. Разг. 1. Врякам малко, кратко време. Домна спокойно седна на другия край на миндера, остави ги [бебетата] да поврякат. Б. Болгар, Б, 97. — Мълчи, мари — надигна глас кака Данка. — Ти да не си му [на Шериф] сестра, че толкоз го жалиш. Себе си гледай, .. Данка повряка още малко и гласът ѝ се загуби навътре в конюшнята. В. Ченков, ПС, 65.

2. Само несв. Врякам малко от време на време, понякога. Така козето стадо бръсти в гора, дето бръстината не му харесва. Тая шумка опита с език, оная шумка опита, върти се на едно място и повряква. Й. Радичков, СР, 57.

Списък на думите по буква