ПОВСЕМЀСТЕН

ПОВСЕМЀСТЕН, ‑тна, ‑тно, мн. ‑тни, прил. Книж. Който е характерен за всички области, места, разпространен е навсякъде. Ала облаците не се разнасяха и вестниците всеки ден съобщаваха за нови, повсеместни напоителни дъждове. Г. Караславов, Избр. съч. X, 129. Въстанието не е повсеместно, а е ограничено само в северозападната част на страната. К. Митев, ПБ, 104. Започната е [в Лаос] повсеместна кампания за ограмотяване на цялото население. ПЗ, 1981, кн. 10, 29. Полиандрията, или бракът на една жена за няколко мъже изведнъж, е била много в по-голямо обикновение, отколкото въобще се мисли, ако тя и да се среща по-рядко, нежели полигамията, която е почти повсеместна у по-неразвитите човешки раси. Знан., 1875, бр. 19, 293. Повсеместно явление. Повсеместно приложение. Повсеместен терор. Повсеместен глад. Повсеместни действия.

— От рус. повсеместный.

Списък на думите по буква