ПОВТАРЯНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОВТА̀РЯНИЕ ср. Остар. Книж. Повтаряне, повторение (в 1 и 2 знач.). Когато писарът свършваше писмото, Бенковски го накарваше да го прочете. Ако имаше нещо претурено или изоставено, той познаваше начаса и са втренчеше да пита защо е станало това. — Имаше повтаряние или неясна смисл — отговаряше виновният. З. Стоянов, ЗБВ I, 387. Опитът е повтаряние на явлението с помощта на особни оръдия, наречени физически уреди или машини. И. Гюзелев, РФ, 5. Вий искате да кажете, че сега на престъплението гледат като повтаряние постъпката на прадядата? ССГ (превод), 15.