ПОВТО̀РА

ПОВТО̀РА1 ж. Диал. Съпруга от втори брак, втора жена; повторка1, повтория. Сандул Марийки думаше: / — Марийке, моя повторо, / повторо, второ венчило! Нар. пес., СбНУ XXII-XXIII, 77.

ПОВТО̀РА

ПОВТО̀РА2 ж. Индив. Повторение, повтаряне. Тази идея заема малко място в самия Заратустра ..: ако всичко се върти и е повтора на туй, що е било, тук очевидно няма място за никаква еволюция. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 20. И дълго с общ съвет къде какво да стане решаваха / .. / Макар от прежни дни / да бе решавано — но сума празнини / се в тях решения показваха наяве. / И право помена от Бъта даскал Славе: / какво ще повреди, че имало повтора — / ще го тъй повече запомнят всички хора. П. П. Славейков, КП III, 143-144. Кой знай повтора ще ли има в нещо?! / И, може би, е старий скептик прав: / що е било — то нема веч да бъде. П. П. Славейков, Мис. I, 782.

Списък на думите по буква