ПОВТОРОМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀ВТО̀РОМ нареч. Остар. и диал. Повторно; повтор, на повторка.Милкана (щом изпива първата чаша, тя посяга да му налива повтором): — Пий още една. П. Тодоров, Събр. пр II, 202. В туй състояние ги затекоха [славяните] българите от Урал, когато ся повтором явиха на Долний Дунав. Българите били дошли на Дунав еще в началото на шестото столетие, но отблъснати, потеглили ся назад. Ч, 1871, кн. 21, 655. И дигна жезъл старий първожрец: / .. / Но никой се на зов не отзова. / .. / И повтором, да въззове, в ръка / пак първожреца дигна своя жезъл — / и спре. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 117-118.