ПОВЧОВЕЧВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОВЧОВЀЧВАМ, ‑аш, несв.; повчовѐча, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Разг. Повчовечавам; поочовечавам, поочовечвам. Първият е докачен с нападението къщата на един руски поданик в Цариград ..; вторият — с варварските преследования американските мисионери в Сирия, които са дошле с цел да повчовечат колко-годе дивото и фанатично население по тие места. Хр. Ботев, Съч. 1929, 252.

ПОВЧОВЀЧВАМ СЕ несв.; повчовѐча се св., непрех. Разг. Повчовечавам се; поочовечавам се, поочовечвам се. А таз орда, що запусти Балканския полуостров, в цели петстотин години не можа .. да са повчовечи. Турчина и до днес мяза на пиян звяр. Хр. Ботев, Съч. 1929, 130. Баща му .. наместо да са .. повчовечи, да са поразмисли, че синът му го вече не остави за друго, но според неговото зло струвание, .., а той още начаса, щом замина, го отписа из ума си. Ил. Блъсков, ПБ II, 14.