ПОВЪЗВЍВАМ

ПОВЪЗВЍВАМ, ‑аш, несв.; повъзвѝя, ‑ѝеш, мин. св. ‑ѝх, прич. мин. страд. повъзвѝт, св., прех. и непрех. Разг. 1. Възвивам малко, отчасти. Аз си повъзвих малко врата и като го [турчина] видях, че се учудваше на мене, усилих крачките си, като се преструвах, че го не видя, и си заминах. Ив. Докторов, ЗД, 93.

2. Само несв. Възвивам малко, отчасти от време на време, понякога.

ПОВЪЗВЍВАМ СЕ несв.; повъзвѝя се св., непрех. Разг. 1. Възвивам се малко, отчасти. Когато се възвих, настръхнаха ми косите: драката, на която бях се облегнал, бе на самия край на скалата; малко да съм се повъзвил или по-силно облегнал, щял съм да се откъсна и да се сплеща долу. Ив. Докторов, ЗД, 12-13. Що му трябва на селяка? / Той се гузно повъзви, / па удавеното тяло / за краката улови / и повлече и с греблото / тикна го в потока бърз. Ив. Вазов, ИГП (превод), 89.

2. Само несв. Възвивам се малко, отчасти от време на време, понякога. повъзвивам се, повъзвия се страд.

Списък на думите по буква