ПОВЪЗДЪ̀ХВАМ

ПОВЪЗДЪ̀ХВАМ, ‑аш, несв.; повъздъ̀хна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. 1. Въздъхвам леко, малко. В началото на веселата свирня всички се размърдаха. Хюсеин ага си отри челото и мустаците с ръка, повъздъхна изтихо и старецът се усети, че има сълзи по лицето си. Ц. Гинчев, ГК, 92. — Тия хора не разбират, че чиновническият апарат се е надул, че се налагат съкращения! — поразсърди се Тотев, повъздъхна и пак се замисли. Н. Каралиева, Н, 36. — Те се усмихнат, понякога повъздъхнат, но кажем ли кога ще имаме търсените книги, те никога не закъсняват да дойдат. ВН, 1959, бр. 2524, 1. Повъздъхнеш, тръгнеш пак, / а в припадащия мрак / ето ти, че като слеп / някой блъсне се о теб. Хр. Смирненски, Съч. II, 107.

2. Само несв. Въздъхвам малко от време на време, понякога. Тя чуваше как детето, болно от няколко дни, повъздъхваше нощем, когато спи.

3. Разг. Поотдъхвам, поуспокоявам се. Бедните повъздъхнали, зарадвали се наплашените от спахиите селяни; те почувствували ръката на един невидим, неумолим закрилник, който не рачел да им се покаже, но не забравял да отмъсти за всяка неправда и обида. Н. Хайтов, ШГ, 119.

ПОВЪЗДЪ̀ХВАМ СИ несв.; повъздъ̀хна си св., непрех. Разг. Поотдъхвам си, поуспокоявам се. След Девети селяните в Добралък си повъздъхват от реквизиции и обиски, но другото си остава кажи-речи както си било. Н. Хайтов, ШГ, 52.

Списък на думите по буква