ПОВЪЗПЍРАНЕ ср. Отгл. същ. от повъзпирам и от повъзпирам се. Джевдет си тури дясната ръка на челото и силно се втренчи в турчина, като се понавеждаше
малко и повъзпираше коня да върви по-тихо. Рашид не можа да разбере това Джевдетово повъзпиране и гледане. Ц. Гинчев, ГК, 97.