ПОВЪЗЧАКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОВЪЗЧА̀КВАМ, ‑аш, несв.; повъзча̀кам, ‑аш, св., прех. и непрех. Остар. и диал. Поизчаквам. Тези стаи той [дядо Матея] проветря най-подир — така му беше поръчано от стария началник още — да повъзчаква, докато се дигне мъглата и огрее слънце. П. Ю. Тодоров, И II, 35. — Дружина вярна, сговорна, / вървете и повъзчаквайте, / яз ша са назад повърна, / че си крината забравих. Нар. пес., СбВСт, 776. повъзчаквам се, повъзчакам се страд.