ПОВЪН —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОВЪ̀Н нареч. Остар. и диал. Навън; повънка,понадвор. Дипломатическите агенти в София и нашите представители повън тоже ще сторят своята длъжност. С. Радев, ССБ II, 574. Священикът не остави Добря да вечеря повън .. вие щете ми дохаждате всякий ден на гостие да вечеряме заедно что дал Господ. КН, 1873, 66. Детето .., всяко зло, както и добро, тук учи най-много от примера на по-старите. Кога е така, то пази детето си что трябва да види и да научи както у дома, така и повън. Лет., 1869, 105. — Седенкуват ли момите, / кладат ли повън огньове, / ходят ли ергени по седенките? Нар. пес., СбВСтТ, 462.
◊ Излизам / изляза (ходя, ида2) повън. Остар. и диал. Ходя по нужда. Лехуса же изпълнява някакви си уж предохранителни средства .., коих ѝ научат баби; .. коги излиза повън, носи в ръка ръжен или друго желязо и вързват ѝ на шия пръстен сребърен или златен. Г. С. Раковски, П, 2.