ПОВЪНКА —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОВЪ̀НКА
ПОВЪ̀НКАнареч. Диал. Навън; повън, понадвор.
◊ Излизам / изляза (ходя, ида2) повънка.Диал. Ходя по нужда. За да излезеше някое дете от задните места на дъската или "повънка", трябваше да прегази чиновете на другарчетата си. О. Василев, ЖБ, 350.