ПОВЪ̀НКА

ПОВЪ̀НКА нареч. Диал. Навън; повън, понадвор.

◊ Излизам / изляза (ходя, ида2) повънка. Диал. Ходя по нужда. За да излезеше някое дете от задните места на дъската или "повънка", трябваше да прегази чиновете на другарчетата си. О. Василев, ЖБ, 350.

Списък на думите по буква