ПОВЪРВЯ̀ВАМ

ПОВЪРВЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; повървя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑я̀х, прич. мин. св. деят. повървя̀л, ‑а, ‑о, мн. повървѐли, св., непрех. 1. Вървя малко, известно време или понякога. Черню петлее крака, едва-едва пристъпя и повърви, повърви — спре, повърви, повърви — пак спре. Чудомир, Избр. пр, 263. Повървях с последни усилия още десетина крачки и се спрях. Спряха .. и онези, които идеха подире ми. П. Михайлов, ПЗ, 78. Слизат няколко стъпала надолу в земята, повървяват по един грапав под. Лат., 1885, кн. 9, 6. Ако повърват работите така, както са вървеле досега, то и раята, и мюсулманете, и циганете тряба да бягат из тая земя и да остават огнищата на бащите си и гробовете на майките си. Л. Каравелов, Съч. IV, 198.

2. Диал. Тръгвам, започвам да вървя; отправям се, насочвам се. Откак се е, мамо, / зора зазорила, / войска повървела, / юнак до юнака. Нар. пес., СбВСтТ, 756. Тръгнале са табурете, / из руска земя минаа, / у влашка земя дойдоа, / .. / на бели Дунав достигнаа, / мостеве направиа / и русите повървеа. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 455-456. Ей, тевна нощ, / повървели кираджии, / тевна нощ. / Та тръгнале биволите. Нар. пес., СбВСтТ, 740. повървява се, повърви се безл. от повървявам в 1 знач. За храма ли питате? Не е далеч. Като се повърви по тази улица, се стига най-бързо.

ПОВЪРВЯ̀ВА МИ несв.;повървѝ ми св., непрех. Остар. и диал. Започва да ми върви, да имам успех; провървява ми, потръгва ми. Като не му повървя, захвърли гъдулката и го удари на бръснарство. Чудомир, Избр. пр, 18. — Не виждаш ли как отвред ни е повървяло наопаки — да останем и без волове, че тогаз? Ил. Блъсков, ИС, 101.

Списък на думите по буква